Потопете се в едно по-различно звучене с „Ериней”
Съвременната музикална сцена ни предлага всичко – от поп с предизвикателни облекла и ексцентричен грим, до традиционен рок, R&B и хип-хоп – музиката стига до нас в различни видове и стилове.
Днес обаче ще ви срещнем с една група, която създава екзотично и пленително съчетание от средновековна музика, ориенталски орнаменти и балкански фолклор, което в България е все още сравнително непознато. Това обаче няма да е за дълго – „Ериней”, заедно с талантливите си членове Деница (вокали), Виктория (вокали), Здравко (уд), Никола (келтско бузуки) и Александър (перкусии) обединяват с музиката си култури, звучене и хора, заличават границите, създават тайнственост и магия като в приказките.
Eто какво споделят група „Ериней” специално за читателите на Cultro:
***
Защо избрахте името Eriney? Как се спряхте на този стил музика?
Първоначално, проектът носеше друго име, тогава бяхме само трима – Никола, Здравко и Александър. Впоследствие, след като към нас се присъедини Деница и придобихме различно звучене, решихме, че се нуждаем от ново име. Много неща се промениха, дойдоха още хора и в крайна сметка избрахме името „Ериней”. Искахме да е неутрално, благозвучно, приказно, тайнствено и мисля, че се получи.
„Този стил” музика за нас е нещо като бленд от всичко, което всеки един от нас харесва. Слушаме етно, фолк, неофолк, средновековна музика и др. Всеки има свои предпочитания и виждания, което дава естественото си отражение и върху музиката на Ериней. За самите нас е трудно да определим собствения си стил, може би, защото не възлагаме особено голяма тежест върху различни рамки и дефиниции. Съвсем не сме уникални с това. Всъщност, има цяла субкултура от групи и изпълнители, които срещат същия „проблем” – правят микс от средновековна музика, етно, електроника, смесват различни културни влияния и когато някой ги кара да се определят стилово, вероятно биха казали, че свирят фолк, пейгън фолк, средновековен фолк, етно, неофолк и какво ли още не. Ние не смятаме, че тези думички имат някакво особено значение.
От колко време се познавате? Как се срещнахте? Разкажете нещо за себе си…
Александър и Никола се познават от години. През 2011 г., по съвсем различен повод, пътищата на Здравко и Никола се срещат, става ясно, че имат сходни разбирания за музика. Правят първи репетиции заедно с Александър и нещата започват да се случват – няколко „бутикови” участия като трио, репетиции… През есента на същата година Деница дойде за пръв път на репетиция с нас, сработихме се и записахме една песен – „Златната ябълка”. През 2012 г. към нас се присъединиха Виктория, като втори вокал, и Евгени на духови (той вече свири в проекта Ambient Folklore). Първоначално Виктория беше „по заместване”, тъй като Деница нямаше много време за изяви покрай второто си прекрасно детенце, но всъщност толкова много харесахме Вики, a и двете така добре се сработиха, че много бързо стана ясно, че остава трайно в групата. Получи се химията. Тя завършва оперно пеене в Нов Български Университет и изобщо – човек на изкуството. Деница Серафимова не се нуждае от представяне – дългогодишният й опит на сцената с Ирфан и Ом говори достатъчно красноречиво. Невероятен професионалист и човек. Никола е все още студент, бъдещ юрист. Преди това свиреше на бас в тежката банда Khan – интересна смесица от метълкор и български фолклор. Откакто се посвети изцяло на Ериней, той е движеща сила, организатор, композитор парчета, скрепващ елемент и между всичко това свири на ирландско бузуки. Здравко – уд и други дрънкови инструменти, е молекулярен- и микробиолог по образование и професия. Извън Ериней посвещава голяма част от времето си на средновековна фехтовка, а по някаква забавна случайност, свири на тамбура във вече споменатите Khan. Александър, който свири на перкусии, е фотограф и културолог. Към момента е към края на следването и на двете специалности. Странна птица и голям чаровник. Докато – вече бившият член – Евгени и Никола формираха „клетската“ страна на музиката, Александър, Здравко и Деница изграждат „източната“, „ориенталска“ част. Виктория има нелеката задача да внася баланс и хомогенност между двете.
Какво ви вдъхнови да сформирате групата и да правите музика заедно?
Общата ни любов към музиката – това е основното. Както и желанието да предадем своето послание на хората около нас. Ако в мотивацията на всеки има общ елемент – това е, че всеки има какво да каже и се опитваме да го направим с музика.
Как бихте определили музиката си?
Лека, дискретна, непретенциозна, емоционална. Същевременно с това със сигурност е много различна от всичко останало, което предлага родната ни сцена. В България такава музика не се слуша много. Може да се каже, че тя се намира в един „наивен“ или дори „детски“ период. Казвам това само и единствено с положителна емоция, разбира се. Хората трябва да му се насладят сега, защото със сигурност скоро нещата ще са различни и никога няма да бъдат същите отново. Вървим напред по пътя, минахме някаква част, остава още много… Имаме какво да градим и няма да спираме.
Как протича творческият процес, когато създавате нова песен?
Различно е. Понякога всичко започва с една мелодия или мотив, друг път – с цяло парче и ясна структура. Независимо кой го е предложил, винаги го развиваме заедно. В процеса се раждат нови идеи – и така постепенно нещата придобиват форма. Едно се е доказало като необходимост – да сме заедно и да свирим. Иначе каквато и идея да имаш, колкото и да си я харесваш, или пък обратно – да мислиш, че не е добра… Нищо няма значение, докато не се съберем и не посвирим заедно. Тогава става ясно, ще го бъде ли това парче, или не.
Разкажете ми за уникалните инструменти, които използвате…
Не бихме казали, че са уникални. По-скоро са нетипични за съвременния слушател и затова винаги будят интерес. Всеки от тях е популярен в различни области, на всеки се свири специфична музика. Ирландското бузуки, както личи от името, се е използвало основно за келтската традиционна музика. Днес този инструмент е много разпространен сред изпълнители от цял свят. Това важи и за ирландските флейти. пък е ударен инструмент, разпространен в целия близък изток, Азия, че и в Западна Европа. Изключително древен, широкоспектърен и богат инструмент. На него може да се свири еднакво добре както средновековна, така и ориенталска музика. Удът е струнен инструмент, познат още от Средновековието. Навлиза в Европа и на Балканите от Близкия Изток. Днес съществува в различни регионални разновидности. Типичен е за ориенталската и, забележете, средновековната европейска музика. Има сведения, че е използван на Балканите, включително и в България до относително скоро, както и други подобни на него инструменти. Тамбурата, надявам се, не се нуждае от представяне –традиционен дрънков инструмент, който в днешната си форма лесно се вписва в ансамбли, групи и се свързва с нашенската народна музика.
Общото между инструментите е желанието ни да се докоснем до нещо наистина традиционно, всеки според разбиранията си, но със сигурност далеч от онова „традиционно”, което предлагат на туристите в кръчмите. Всъщност, желанието ни да се върнем колкото се може по-назад към корените на нашите традиции понякога е толкова дълбоко, че е трудно да се разбере от всеки и хората се питат, „Добре, как може на „чужди” инструменти да свирите българска музика?”. Истината е, че в грубото време, в което живеем, толкова сме се вкопчили в „своето”, че вече е трудно да разбереш колко твои са някои от „чуждите” неща.
Радостно е, че все пак не липсват хора, които възприемат нещата като нас.
Променила ли се е музиката ви с времето?
Несъмнено. Ние сме млада група, но това вече се усеща съвсем отчетливо. Промяната не се дължи само на това, че започнахме трима, а сега сме повече, но и на съзряването ни като група, което се случва. За нас е изключителна наслада да извървим този път. В крайна сметка, ако нещата спрат да се променят, да еволюират, какъв е смисълът? Животът е в движението.
Какво искате да посъветвате други млади музиканти, които искат да създадат своя група?
Правете музиката, която харесвате. Подкрепяйте се взаимно – помежду си и с колегите си на сцената. Не завиждайте и не се ядосвайте за глупости. Свирете пред хора, записвайте се… Да свириш в група е свързано с много работа и усилия, но пък удовлетворението е несравнимо.
Също така, личен съвет – ако искате да забогатеете, си потърсете друга „работа“. Свирете за да покажете музиката си на света, а не за да търсите пари или слава.