Съвременната музикална сцена ни предлага всичко –  от поп с предизвикателни облекла и ексцентричен грим,  до традиционен рок, R&B и хип-хоп  – музиката стига до нас в различни видове и стилове.

Днес обаче ще ви срещнем с една група, която създава екзотично и пленително съчетание от средновековна музика, ориенталски орнаменти и балкански фолклор, което в България е все още  сравнително непознато. Това обаче няма да е за дълго – „Ериней”, заедно с талантливите си членове Деница (вокали), Виктория (вокали), Здравко (уд), Никола (келтско бузуки) и Александър (перкусии) обединяват с музиката си култури, звучене и хора, заличават границите, създават  тайнственост и магия като в приказките.

Eто какво споделят група „Ериней” специално за читателите на Cultro:

***

Защо избрахте името Eriney? Как се спряхте на този стил музика?

Първоначално, проектът носеше друго име, тогава бяхме само трима – Никола, Здравко и Александър. Впоследствие, след като към нас се присъедини Деница и придобихме различно звучене, решихме, че се нуждаем от ново име. Много неща се промениха, дойдоха още хора и в крайна сметка избрахме името „Ериней”.  Искахме да е неутрално, благозвучно, приказно, тайнствено и мисля, че се получи.

„Този стил” музика за нас е нещо като бленд от всичко, което всеки един от нас харесва. Слушаме етно, фолк, неофолк, средновековна музика и др.  Всеки има свои предпочитания и виждания, което дава естественото си отражение и върху музиката на Ериней. За самите нас е трудно да определим собствения си стил, може би, защото не възлагаме особено голяма тежест върху различни рамки и дефиниции. Съвсем не сме уникални с това. Всъщност,  има цяла субкултура от групи и изпълнители, които срещат същия „проблем” – правят микс от средновековна музика,  етно, електроника, смесват различни културни влияния и когато някой ги кара да се определят стилово, вероятно биха казали, че свирят фолк, пейгън фолк, средновековен фолк, етно, неофолк и какво ли още не. Ние не смятаме, че тези думички имат някакво особено значение.

Музикантите от Eriney

От колко време се познавате? Как се срещнахте? Разкажете нещо за себе си…

Александър и Никола се познават от години. През 2011 г., по съвсем различен повод, пътищата на Здравко и Никола се срещат, става ясно, че имат сходни разбирания за музика. Правят първи репетиции заедно с Александър и нещата започват да се случват – няколко „бутикови” участия като трио, репетиции… През есента на същата година Деница дойде за пръв път на репетиция с нас, сработихме се и записахме една песен – „Златната ябълка”. През 2012 г. към нас се присъединиха Виктория, като втори вокал, и Евгени на духови (той вече свири в проекта  Ambient Folklore). Първоначално Виктория беше „по заместване”, тъй като Деница нямаше много време за изяви покрай второто си прекрасно детенце, но всъщност толкова много харесахме Вики, a и двете така добре се сработиха, че много бързо стана ясно, че остава трайно в групата. Получи се химията. Тя завършва оперно пеене в Нов Български Университет и изобщо – човек на изкуството. Деница Серафимова не се нуждае от представяне – дългогодишният й опит на сцената с Ирфан и Ом  говори достатъчно красноречиво. Невероятен професионалист и човек. Никола е все още студент, бъдещ юрист. Преди това свиреше на бас в тежката банда Khan – интересна смесица от метълкор и български фолклор. Откакто се посвети изцяло на Ериней, той е движеща сила, организатор, композитор парчета, скрепващ елемент и между всичко това свири на ирландско бузуки. Здравко – уд и други дрънкови инструменти, е молекулярен- и микробиолог по образование и професия. Извън Ериней посвещава голяма част от времето си на средновековна фехтовка, а по някаква забавна случайност, свири на тамбура във вече споменатите Khan. Александър, който свири на перкусии, е фотограф и културолог. Към момента е към края на следването и на двете специалности. Странна птица и голям чаровник. Докато – вече бившият член – Евгени и Никола формираха „клетската“ страна на музиката, Александър, Здравко и Деница изграждат „източната“, „ориенталска“ част. Виктория има нелеката задача да внася баланс и хомогенност между двете.

Какво ви вдъхнови да сформирате групата и да правите музика заедно?

Общата ни любов към музиката – това е основното. Както и желанието да предадем своето послание на хората около нас. Ако в мотивацията на всеки има общ елемент – това е, че всеки има какво да каже и се опитваме да го направим с музика.

Как бихте определили музиката си?

Лека, дискретна, непретенциозна, емоционална. Същевременно с това със сигурност е много различна от всичко останало, което предлага родната ни сцена. В България такава музика не се слуша много.  Може да се каже, че тя се намира в един „наивен“ или дори „детски“ период. Казвам това само и единствено с положителна емоция, разбира се. Хората трябва да му се насладят сега, защото със сигурност скоро нещата ще са различни и никога няма да бъдат същите отново. Вървим напред по пътя, минахме някаква част, остава още много… Имаме какво да градим и няма да спираме.

Музика от група Eriney

Как протича творческият процес, когато създавате нова песен?

Различно е. Понякога всичко започва с една мелодия или мотив, друг път – с цяло парче и ясна структура. Независимо кой го е предложил, винаги го развиваме заедно. В процеса се раждат нови идеи – и така постепенно нещата придобиват форма. Едно се е доказало като необходимост – да сме заедно и да свирим. Иначе каквато и идея да имаш, колкото и да си я харесваш, или пък обратно – да мислиш, че не е добра… Нищо няма значение, докато не се съберем и не посвирим заедно. Тогава става ясно, ще го бъде ли това парче, или не.

Разкажете ми за уникалните инструменти, които използвате…

Не бихме казали, че са уникални. По-скоро са нетипични за съвременния слушател и затова винаги будят интерес. Всеки от тях е популярен в различни области, на всеки се свири специфична музика. Ирландското бузуки, както личи от името, се е използвало основно за келтската традиционна музика. Днес този инструмент е много разпространен сред изпълнители от цял свят. Това важи и за ирландските флейти.  пък е ударен инструмент, разпространен в целия близък изток, Азия, че и в Западна Европа. Изключително древен, широкоспектърен и богат инструмент. На него може да се свири еднакво добре както средновековна, така и ориенталска музика. Удът е струнен инструмент, познат още от Средновековието. Навлиза в Европа и на Балканите от Близкия Изток. Днес съществува в различни регионални разновидности. Типичен е за ориенталската и, забележете, средновековната европейска музика. Има сведения, че е използван на Балканите, включително и в България до относително скоро, както и други подобни на него инструменти. Тамбурата, надявам се, не се нуждае от представяне –традиционен дрънков инструмент, който в днешната си форма лесно се вписва в ансамбли, групи и се свързва с нашенската народна музика.

Общото между инструментите е желанието ни да се докоснем до нещо наистина традиционно, всеки според разбиранията си, но със сигурност далеч от онова „традиционно”, което предлагат на туристите в кръчмите. Всъщност, желанието ни да се върнем колкото се може по-назад към корените на нашите традиции понякога е толкова дълбоко, че е трудно да се разбере от всеки и хората се питат, „Добре, как може на „чужди”  инструменти да свирите българска музика?”. Истината е, че в грубото време, в което живеем, толкова сме се вкопчили в „своето”, че вече е трудно да разбереш колко твои са някои от „чуждите” неща.

Радостно е, че все пак не липсват хора, които възприемат нещата като нас.

Eriney

Променила ли се е музиката ви с времето?

Несъмнено. Ние сме млада група, но това вече се усеща съвсем отчетливо. Промяната не се дължи само на това, че започнахме трима, а сега сме повече, но и на съзряването ни като група, което се случва. За нас е изключителна наслада да извървим този път. В крайна сметка, ако нещата спрат да се променят, да еволюират, какъв е смисълът? Животът е в движението.

Какво искате да посъветвате други млади музиканти, които искат да създадат своя група?

Правете музиката, която харесвате. Подкрепяйте се взаимно – помежду си и с колегите си на сцената. Не завиждайте и не се ядосвайте за глупости. Свирете пред хора, записвайте се… Да свириш в група е свързано с много работа и усилия, но пък удовлетворението е несравнимо.

Също така, личен съвет – ако искате да забогатеете, си потърсете друга „работа“. Свирете за да покажете музиката си на света, а не за да търсите пари или слава.

Вид фреймдръм