FARFARA

Read this interview in English here

Творчеството им ще намерите на:
Farfara’s Bandcamp
Farfara’s SoundCloud
Seance-Berlin
Еткин Чекин

В един делничен ден, преди няколко седмици, съвсем случайно попаднах на концерт на една банда, чието име не ми говореше съвсем нищо – Фарфара.

Краткото описание гласеше, че става въпрос за група от Истанбул, чиято музика е „психиделична отвара от , , ефирни синтезатори, етерични , много любов и чисто посвещаване на поп-а”… което не дава задължително представа за какво може да става дума.

Вечерта беше последвана от дълги дни, озвучавани само от музиката на Фарфара, която е, меко казано, завладяваща. Една невероятна експериментална смесица от синт-поп, психиделичен рок, електроника, new wave и какво ли още не.

Не по-малко интересна е историята на самата банда. Зад името Фанфара стоят Еткин Чекин, Толга Боюк и Ералп Гювен, които се запознават още като ученици в Анкара. Пътищата им се разделят и в момента Еткин живее в Берлин, Толга – в Истанбул, а Ералп – в Анкара. Въпреки това, водени от страстта си към музиката и близкото си приятелство, те продължават да свирят заедно и да творят между Германия и Турция. За краткото си съществуване от почти три години имат зад гърба си вече един записан албум и над 40 участия, а само преди няколко седмици свириха и на един от най-известните алтернативни фестивали в Германия, .

Преди последното им участие успях да се срещна с Еткин и Толга, които ми разказаха за музиката, вдъхновението и импровизациите, както и повече за това как се твори между Берлин, Истанбул и Анкара.

С това интервю искаме да ви представим за първи път в България групата Фарфара, чието име, надяваме се, ще се чува много и занапред!

Как бихте се представили на нашите читатели? Кои сте вие и какво е Фарфара?

Еткин: Казвам се Еткин Чекин. Занимавам се с музика и напълно съм се отдал на това, което правя. А Толга е мой приятел от детството…

„Фарфара” сме от две години, но правим музика от 2004-та. Започнахме като кавър-банда, имахме вокалист. Тогава аз свирех на бас, а Толга на китара. Свирехме какво ли не – завършвали сме участия дори с 50 Cent. Опитвали сме всичко. Истината е, че ни доставя удоволствие да откриваме как да изсвирим една песен така, че тя да звучи добре и да ни харесва.

Толга: Аз се казвам Толга. Занимавам се с музика от много години. Еткин е мой приятел от детството. Запознахме се в родния ни град в Турция, който е малък и спокоен.

Еткин: Става въпрос за Анкара.

Толга:  Да, Анкара. Както казах, градът е толкова малък, че всички се познават. С други думи, сцената бе доста добра – можехме да свирим 4-5 пъти на седмица, защото тук има много места за слушане на музика.

Така започнахме да се появяваме по клубовете. Еткин ми идваше постоянно на гости – всеки ден след училище. Слушахме музика, готвехме си, бяха едни добри приятелски времена. Тогава ни хрумна да правим и песни заедно. Измислихме името Фарфара, което, всъщност, е традиционна песен от Анкара. Другото значение на думата е свързано с  и с лековитост.

Как точно започнахте да се занимавате с музика?

Еткин: Започнах да свиря на китара, когато бях на шест. Братовчед ми също свиреше. Тогава още живеех в Германия, а той живееше на три часа път разстояние от мен.

Винаги, когато му отивахме на гости, неговата китара беше там и аз се опитвах да свиря.  Е, това беше голяма китара, по-голяма от мен дори. Но наистина исках и аз да притежавам такава. И един ден той ми купи… Така започна всичко.

След училище винаги се упражнявах, опитвах нови неща, свирех всяка песен, която чуя, само на една струна. Имах касетофон и слушах всякаква музика, много харесвах Нирвана. Постоянно слушах нещо. Никога не съм учил ноти. Вземах уроци по китара, но ми беше скучно.

Когато бях на 13-14 (вече бях в Турция), за първи път инсталирах програма за правене на музика на компютъра си и започнах да композирам семпли и да се опитвам да правя бийтове. След това направих група, с която участвахме в разни училищни концерти.

Учителят ни ръководеше ученически оркестър и ние свирехме много турска музика – родителите ни идваха да ни гледат. Оттогава се занимаваме с музика, големи ентусиасти сме. Просто свирим, каквото ни харесва.

Къде и как направихте първия си запис? В Берлин ли беше, в Истанбул или в Анкара?

Толга: В Истанбул го направихме. Но още в Анкара всеки от нас композираше музика на компютъра си и тогава си казахме: „Хайде да направим нещо заедно, да комбинираме нещата”.

Но в един момент искахме просто да свирим. Много е трудно да водиш тази постоянна борба между продуцирането и свиренето на живо. Защото свирим от толкова години и вече не беше интересно да изпълняваме нещо, което е предварително записано и знаем как точно ще се получи. Скучно е. Така започнахме да импровизираме повече. Имахме приятел, който свиреше на барабани и го привлякохме в импровизациите си. В крайна сметка, намерихме свой собствен начин да изпълняваме песните. И сега свирим така. Винаги отиваме в някаква посока, без обаче да целим нещо определено. Това е безкраен път.

Еткин: Първият ни запис беше направен електронно. Можем да кажем: „Направихме нещо, което задоволява нуждите ни и звучи добре”. А когато барабанистът ни се присъедини към бандата, както каза Толга, започнахме с импровизациите. Това ни отвори нов път за правене на музика. Това, че първият ни албум беше електронен, ни направи много чувствителни към звуците. Тази чувствителност ни води до етап, в която можем да излезем от обикновената поп песен и да направим нещо ново…

Когато импровизираме, взимаме простата структура на една поп песен, например, и това ни дава възможността да се учим да стигаме до корените на нещата, които сме започнали.

Импровизациите за нас са като да аранжираш живота. И точно така го правим. Когато Толга и Ералп бяха в Берлин за първи път, записахме няколко песни и започнахме да ги свирим на живо. И сега е така: или те идват тук, или аз в Истанбул. В момента записваме и новия си албум.

Тук в Берлин ли?

Еткин: Започнахме тук, но ще продължим в Истанбул.  Там ще го запишем отново –  от началото до края. Да се надяваме, че един продуцент ще се включи и ще ни помогне да направим нещата, които искаме. Все още нямаме договор. Изчакваме, докато останем доволни от звученето на записите си. Различно е да импровизираме и да записваме. Различно е усещането, когато си в студиото и просто натиснеш копчето за запис. Искаме да избягаме от това напрежение. Затова е много добре да имаш продуцент – някой, който да поеме тази работа и да те освободи от напрежението.

Какво точно е музиката за вас в момента – професия, временно занимание, хоби или просто страст?

Толга: Ако с професия имаш предвид онова, което осмисля живота ти, то професия е, да. Но е и нещо като война – между това да правиш музика, между музикалния бизнес и сцената. Но се учим. За нас не е просто музика, а нещо, за което мислим по различен начин. Докато свирим, можем да се концентрираме само върху едно нещо. След две години концерти, усещаме, че нещо се случва. Сега просто се опитваме да се отпуснем и чакаме правилното нещо да се случи, правилната енергия. Става въпрос и за подходящите хора като, например, продуцент, който да се усеща като част от бандата. Добрата новина е, че го срещнахме тук, в Берлин, преди седмица. Просто ни трябват хора, които да уважават нашата музика и усещане. Така че търсим и колаборации.

Еткин: Да, определено ни трябват колаборации. Предполагам, че е много трудно за някой страничен да разбере. Ние също не знаем точно какво искаме да правим, има много различни насоки, в които бихме тръгнали.

Продуцентът първо ни каза: „Вие нямате стил”. Предполагам, че именно липсата на стил е нашият стил. Може би заради мястото, от където идваме. Турция е сякаш на двата бряга. Както всички казват, тя е мост между Европа и Азия. Така че това се отразява на начина, по който виждаме музиката. Може би, ако идвахме от Скандинавия, щеше да ни е по-лесно да намерим нещото, което ясно да показва и корените ни. Не знам. Заради начина, по който сме израснали, по който слушаме музиката и по който се вдъхновяваме, е различно. Затова е трудно за другите да разберат. Но нашият продуцент е като наш гуру. Той веднага ни разбира, защото е отворен за всичко.

Нека да поговорим малко повече за музиката ви. Когато бях за първи път на ваш концерт, забелязах някои прилики или влияния от други банди. Например, малко от ранните Pink Floyd от 60-те и, като цяло, от психиделичния рок от това време. Малко Sigur Rós заради вокалите, електроника както при Røyksopp, а може би също и Radiohead. А в същото време барабаните звучаха много в стил ню уейв както при Joy Division например. Бъркам ли?

Еткин: Ами, ти току-що изброи бандите, които харесваме. Хубаво е да чуем, че музиката ни звучи като комбинация от тях.

И все пак как бихте описали музиката си?

Толга: Всъщност, ние свирим на китара, бас и барабани, която комбинация може да ни кара да изглеждаме като рок банда. Може би заради хаоса от жанрове в Истанбул и Анкара имаме различен поглед върху тези инструменти. Звукът на китарата, например, носи много информация – може да звучим и като рок банда, но се опитваме да добавяме нещо повече към това, някаква структура.

Еткин: Има една хубава приказка, че когато правиш музика, е като да си в къща с много прозорци. Единият прозорец е Pink Floyd, другият – Beatles, и т. н. Има много прозорци и много перспективи към една и съща гледка. Всеки музикант иска да прибави нещо ново към музиката. Ако разглеждаме всички значения, които носим със себе си, като балон, то нашите импровизации му дават форма.

Не бих казал, че музиката ни се основава върху определен жанр, тя може да носи всичко и нищо. Може да бъде наречена и поп, защото разбирането за поп много се е променило – вече не се свързва само с мейнстрийм медиите. Ние сме също така отворени и към поп музиката, тя е нещо, което ни заобикаля.

А какво ще ни кажете за визуализациите по време на концертите ви?

Еткин: Когато дойдох в Берлин, започнах да работя за една компания за мултимедиен дизайн, която прави визуализациите за изпълнители като Jazzanova и Christian Kleine. Те работят предимно аналогово – с диапроектори, без много компютърни графики, и си имат свой собствен стил. Започнах проект с тях, който се казваше Open System. Снимахме как протичат химични реакции в един аквариум и го прожектирахме на стената. Това, всъщност, е единственият визуален проект, в който съм участвал. И все пак ние също искаме да правим визуализации на нашите концерти, но има много тънка граница между визуалната семантика и музиката и не искаме да прекаляваме. Искаме единствените ни визуализации да са само различни светлинни ефекти, например. Но е важно и това да го правим сами, а не да го възлагаме на други. Занимаваме се също с филми, правим сами клиповете си и ни доставя удоволствие да комбинираме визуалното с музиката.

Какво сте постигнали до сега, къде сте имали участия? И какви са плановете ви за бъдещото? Е, планове звучи твърде буквално, нека да кажем, мечтите ви бъдещето.

Толга: Миналата седмица броихме всичките си участия. Беше много забавно. Досега сме имали около 40 концерта. Имахме две на две различни сцени на ФУЗИОН фестивала тази година. Последният ни беше в HBC Берлин (клуб в Берлин).

Свирим също в Истанбул и Анкара. Плановете и мечтите ни са да свирим повече. Е, трудно е, защото Еткин е в Берлин, Ералп живее в Анкара, а аз съм в Истанбул. Трудно е да правим музика, когато не живеем заедно и не се виждаме. Също така е трудно да не правим нормални неща. Иска ми се просто да се обадя на Еткин и Ералп и да им кажа: „ Хайде да отидем в парка” – да не мислим за Фарфара и да не говорим за нищо. Мечтата ни е да имаме възможността да прекарваме повече време заедно и да свирим повече.

Еткин: Да, да свирим повече, да имаме повече участия и да живеем с това, без да се ограничаваме. Това си е мечта…