Да си призная честно, пробвала съм доста практики за постигане на душевен мир и спокойствие. Някои от тях бяха успешни, други – ала-бала, но… истинския дзен го открих едва когато станах мама ; )

Сигурно ще ви се стори странно, но точно така се получи, самата аз не мога да си го обясня още. Цялата Истина е, че имам добър гуру учител – малката ми, чаровна дъщеричка. Само на година е, но отдавна знае как да ме накара да изляза от кожата си. Започна да ми „преподава“ още в родилното отделение и оттогава досега съм научила от нея много за стреса ;) И най-важното: как да го контролирам.

Зная, че не мога да полудявам и да изпадам в истерии (в нейно присъствие). Трябва да затворя очи, да преборя до шест, а когато ги отворя, картината пак ще е същата – тя ще пищи и ще се къса от рев, но… няма как. Трябва да се усмихвам, да гушкам и да успокоявам. Нищо, че го правя вече четири часа, например.

***

Дзен е, когато преоблечеш бебето, а след 5 минути то се изака. Да го преоблечеш пак и докато му сменяш памперса, да се изака отново. И после да се изпишка, докато го преобличаш и докато ака.

Дзен е, когато се опитваш да му дадеш спанак, лъжичка по лъжичка, защото искаш да не го лишаваш от емоции в храненето.  Или карфиол. Или… броколи. Или сьомга. Покрита от горе до долу в храна, медитираш и продължаваш да даваш. Може да отнеме час. Може да са два. Но нещата ще се случат, малко по малко. И двете ще преживеете катарзис , виждайки дъното на чинийката.

Дзен е, когато тя се събуди в 3 сутринта и иска да се… хили и играе до 5. Защо не и до шест, за по-сигурно. Спиш и медитираш, докато малкото чудо в кошарата не се умори и не затвори очички блажено.

Дзен е, когато сте на разходка и То реши да мрънка през цялото време, ей така – за разнообразие. А времето е хубаво и слънчево… изобщо не е за прибиране. Въоръжаваш се с търпение и продължаваш напред, към следващата алея. След 3-тото кръгче мрънкането ще спре. И ще откриеш дзен. Ама от истинските.

И така – всеки ден. Детето ме учи да чакам. Да слушам. Да бъда търпелива. Да се усмихвам. Да приемам нещата такива, каквито са, без да се дразня. Да приемам промените. И еднообразието. Да сe адаптирам. Да измислям. Да фантазирам.

Това е дзен. В майчинството. Пробвайте го, може и да ви хареса ;)