Той се казва Марио и е само на осем. Вчера неговата майка Ирена, която нищо не му отказва и изпълнява всички негови желания, му купи „златна” рибка. Марио беше видял стадо от златни рибки от едно предаване по телевизията предната вечер и пожела да ги има всичките, но след много цупене, прие и едната рибка. Когато майка му излезе от стаята, Марио победоносно се запъти към аквариума, където плуваше на воля Златко – новият домашен любимец. Залепило лице на стъклената стена, момчето се чудеше какво може да направи на Златко. Омръзна му да го гледа само през стъклото, искаше да го пипне, да бръкне в очите му, да махне някоя люспичка, искаше да разбере от какво е направен…

След секунди, Златко беше поставен в празна керамична чаша. Марио се загледа в малкото лъскаво телце на дъното, което подскачаше в предсмъртна агония. Не можеше да откъсне очи от умиращата рибка и вътрешно изпитваше някакъв неосъзнат трепет на задоволство…Пусна мъртвия Златко обратно в аквариума и излезе да играе.

Осем годишният Марио се връща от училище. Раницата му тежи. Пълна е с играчки на други деца, които е изнудил през деня да му ги дадат. Усмихнат е и доволен от геройствата си днес, всички го слушаха и му се подчиняваха. Вратата на асансьора се затворя зад него. Той се заозъртва, рядко се качва сам до седмия етаж, но днес май няма избор. Той е герой, от какво да се страхува? Смело натиска бутона и кабината тръгва нагоре. Първи етаж, втори, трети…И изведнъж последва страшно раздрусване. Асансьорът изскърцва зловещо и спира някъде между етажите. От раздрусването, Марио губи равновесие и пада по колене на пода. Целият трепери от страх. В кабината е настъпил мрак, навярно лампичката е изгоряла. Толкова е тясно и мрачно вътре, че Марио чувства как започва да се задушава. Въздухът сякаш се е сгъстил или някой го тегли от кабината. Пред очите на Марио изниква тогава онази златна рибка, с отворена устичка, която той бе убил съвсем безпощадно. Очите му се пълнят със сълзи и той почва да ридае и да се тресе…

– Марио, Марио! Събуди се, мама! Само сън, кошмар е! Мама е при теб… – Ирена галеше мокрото от сълзи лице на Марио.

Момчето отвори очи. Видя майка си и се сгуши в прегръдката й. Мислено си каза, че никога повече няма да пуска златни рибки в керамични чаши.