На 1 ноември ще се навършат 102 години от рождението на известния биограф и историк Анри Троая. Роден в Москва и прекарал голяма част от живота си в Париж, където се оформя и като творец, член на Френската академия, писателят създава над 100 биографии на исторически личности, много от които са част от европейската културна история.

Анри Троая

Ето защо реших да представя на вашето внимание една от най-хубавите негови книги, „Московецът”. Тук Троая успява изключително умело да преплете човешките съдби с историческите събития, така че и читателите, които не са любители на исторически романи,  да бъдат моментално въвлечени в действието. Вероятно крайният резултат е толкова успешен и поради факта, че пътят на писателя също е бил между Москва и Париж.

Емоционалната разходка през живота на главния герой Арман е гарантирана, така че ви препоръчвам да намерите „Московецът” и да се заредите с време и търпение, за да му се насладите. Книгата ще ви  грабне и потопи още от самото начало в динамиката на действието, разтърсващите сюжетни линии и богатото  въображение на автора при рисуването на „картините от живота” на действащите лица.

….

Френският благородник Бернар дьо Круе напуска родната Франция заедно с малкия си син, заради идването на Наполеон на власт. И противно на всичко, новият дом на семейство Круе е именно в Русия, в дома на руски граф и неговото семейство. Това е домът, в който след смъртта на баща си Арман намира първата и последната любов в лицето на майката и дъщерята: Наталия и Екатерина и преживява душевен катарзис, в (пре)откриване на връзката си с тези две жени.

Французин сред руснаците и руснак сред французите, Арман дьо Круе „говори” от страниците на романа, за да докаже, че животът е непрекъсната борба за оцеляване и единственото нещо, зависещо от него, е да следва течението, тъй като мъдростта не е в бунта, в противопоставянето, а в приспособяването към дадените обстоятелства.  Войната и загубата на най-близките хора го принуждават да преодолее себе си и събитията и просто да живее заради самия живот. Дали непримиримостта към неизбежната в крайна сметка смърт, стремежът към съхраняване или просто съдбата помагат на героя да оцелява, това сами ще прецените…

„Вече не ставаше въпрос да се мисли, а да се живее”, това ще усетите от всяка една страница и няма да ви дава мир и покой, докато не видите финалната точка. Любовта към другата родина, любов към най-близките и да, любов, към способните да протегнат ръка, когато има нужда, водят Арман дьо Круе през цялото време и всичко това до самия му завършек, защото „щастието е въпрос на интелигентност и воля” и само способните да се опълчват на времето имат право да са част от него.

Очаквайте с нетърпение другите интересни книги и автори, които сме събрали в библиотеката си :)