На гости на: Lilly
Лили е от онези мадами, които истински плашат мъжете ;) Тя е дяволски красива, умна, успешна и многооо силна (без проблем сменя 19-литровите туби с вода на диспенсера в офиса – при това го прави на токчета и облечена в рокля).
Нещо повече, тази супержена никога не се отказва от мечтите си, макар че те са по-големи от стадо слонове. След като за нула време се наложи като един от безупречно добрите редактори в женски сайт Edna.bg, Лили реши буквално да превземе интернет и си направи собствен влог. Много як! Видеата ѝ са свежи, а ла Лили, с уникално и различно съдържание – такива, каквито трябва да бъдат влоговете. Никак не е учудващо, че за съвсем кратко време видео дневникът на днешната ни героиня зае челни позиции в сайта за видеосподеляне Vbox7.com, а много скоро ще превземе и YouTube.
А понеже ние, както си личи, сме едни от най-върлите почитатели на Лили, незабавно пожелахме да я поканим в рубриката си „на гости“, където обичаме да ви срещаме с интересни и талантливи хора.
За влоговете, за кариерата, за любовта и за мечтите… За това ще си говорим в следващите редове:
***
Здравей, Лили! Постарахме се да кажем най-важното за теб в няколко изречения, какво пропуснахме? Коя си ти и за какво се бориш?
Зашеметяващо представяне, наистина, сякаш не четях за себе си, а за друг човек :) Може би тук е мястото да споделя, че гледам две котки, доскоро и куче, и че не се мисля за особено успешна, силна или умна (изпитайте ме по математика или география и ще се отчаете :))
Разкажи ни за влога си, как и кога реши да стартираш създаването му? Кой ти помага, признай си?
Когато преди време съм гледала различни влогове, никога не съм си мислела, че самата аз един ден ще правя такъв. Започнах на шега, като участвах в едно леко провокативно видео (за секс…) на Павел Колев. Оттам ми се родиха 1002 идеи за видеа и по щастливо стечение на обстоятелствата попаднах в новата продуцентска компания за видео таланти – 7talents, които решиха да ми бъдат продуценти, за коетo им благодаря.
С тях решихме да стартираме с влог във Vbox7, но много скоро ще представя и собствен канал в YouTube, тъй като 7talents са официални партньори на YouTube.
Дай малко светлина върху процеса на заснемане, по сценарий ли работиш? Как решаваш кое е интересно и кое не?
Лошото е, че нямам сценарий… Искам да имам, измислям си го, старая се да се придържам към него, но щом започна да говоря пред камера, се получава нещо като монолог на Камен Донев – думите водят след себе си други и се получава лавина. За жалост не винаги мога да уцеля какво ще е интересно на аудиторията, но във влоговете съм такава, каквато ме познават приятелите ми и говоря нещата, които ще ме чуете винаги да казвам – в офиса, вкъщи, на кафе, пред камера…
Държиш се супер свободно пред камера, винаги ли е било така? Има ли сценична треска?
Моментите, в които стоя и гледам глупаво в обектива, ги режа на монтажа :) Като цяло е по-трудно да говориш пред пълна зала, отколкото пред камерата, но аз съм от хората, които не се притесняват. Дори и да се притесня, се старая да не ми проличава.
Кое е основното послание, което искаш да предадеш чрез влога си? А чрез писането?
По-лесно е да накараш някой да се засмее, отколкото да го разплачеш. Старая се да забавлявам хората, да ги разсейвам по приятен начин. А с писането си за Edna.bg целя да бъда полезна (специализирала съм се в рецептите за бърза вечеря и как да разбираме по-добре хората според зодията им :))
Успяваш ли да постигаш баланс между работата и личния си живот (ама честно!) – повече работиш или повече се забавляваш?
Най-лесно е да кажа „да, намерила съм златната среда“, но истината е различна. Работя много повече от часовете между 9 и 18 ч. и всичките ми приятели знаят това (и го уважават, че даже ми и помагат винаги, когато имам нужда). За мое щастие аз много, много харесвам всичко, с което се занимавам и така работата се превръща в мое хоби, на което посвещавам забележително количество време. Така че – забавлявам се, докато работя и така 24/7.
В едно свое видео разсъждаваш върху това какво е да си необвързан/а в края на 20-те си години, разбрахме, че да си сам/а на тази възраст хич не е болест ;) А какво е обратното – да си влюбен? Какъв за теб е идеалният мъж?
Идеалният мъж е митично животно, с което жените плашим мъжете си :) Най-важното за мен е, партньорът да ме подкрепя в това, което правя, да се опитва да разбере разноликата ми и нестройна душа и да ме обича, въпреки недостатъците ми (като например това, че си хвърлям чорапите по пода, говоря доста силно и бързо сменям емоции). А да си влюбен за мен значи да си вдъхновен – истинското чисто вдъхновение, което кара светът да се движи по-бързо.
Останаха ли кавалери в тази държава и какви са твоите прогнози за бъдещето им? ;)
Кавалерите зависят от жените. Ако ние самите не се държим като дами или толерираме безпардонно поведение, защото ни е страх да си заявим мнението и да отпратим някой кандидат, мъжете ще се държат непочтително. Получаваме това, което си мислим, че заслужаваме, затова, момичета, мислете повече ;)
Преследваш всяка мечта до кръв, не се ли уморяваш от тези маратони? Какви „добавки“ приемаш, за да съхраняваш оптимизма и енергията си?
Спрях кафето и правя повече йога. Също така си повтарям, че е най-важен моментът тук и сега. Щастието е тук и сега, не е вчера, не е утре, няма смисъл да го търсим, тъй като го държим в ръцете си. Относно преследването, старая се никога да не искам нещо на всяка цена, тъй като така губя вкуса за него, когато то се случи. Мечтите, колкото и да не ни се вярва, се случват тогава, когато сме готови за тях.
Ако имаше машина на времето, в коя епоха би се телепортирала? А ако имаш самолетен билет за някъде, коя дестинация би избрала?
Като малка исках да живея във викторианската епоха на роклите с кринолин, но сега по-скоро бих искала да се върна по времето на строежа на пирамидите в Древен Египет. А самолетният билет, моля, да бъде за Париж (клиширано, но пък голяма мечта…)
Пожелай ни нещо, молим те!
Пожелавам ви всеки ден да имате по една усмивка повече, да се чувствате обичани и да обичате, а когато се случат лоши моменти, да отминават бързо. Щастието е тук и сега, ние го държим в ръцете си :)