Ехааа! Ще промълвиш, ако ме видиш. По чашата се стичат палави капки, слънцето се топи на бавни глътки и погалва за последен път носа ми. Чайките спорят ожесточено някъде над морето. Всичко е повече от прекрасно.

Мисля си, че все още е лято. И ми се струва, че мога да направя куп неща преди да залезе слънцето. Например, наистина мога да се разходя по плажната ивица. С боси крачета да разбутам ленивите водорасли. А защо да не остана и на балкона? Да продължа да отпивам от чашата ледено-студена биричка, съзерцавайки спокойното, морско небе…

Все още е лято и все така го обичам твърде много. Безрезрвно – даже! Заради неговите нощни фестивали, любовни дъждове, недовършени дини, ванилово-шоколадови сладоледи, разхождащи се със неоправдано самочувствие татуировки, лакирани нокти, цветни потници, апетитни мистър мускули, незабравими усмивки… От всичко по малко. Колкото трябва!

Не само аз. Всеки намира нещо за себе си в този шарен, летен парад. Сами, по двойки, групово… Мъчим се, бързаме да уловим лятото, да го затворим в очуканата лампа на Алдин. Направете го = ) Още сега заключете там, на сигурно място, три летни спомена. А когато ви е тъжно, самотно и студено, викайте тях. Не Аладин, защото той няма да дойде. Излезе в отпуск за хиляда и една нощ = )

Върнете се към бирата и трупайте спомени – наздраве!