Няма как да не сте чували за интересния форум за социална промяна Фабрика за идеи.

Накратко: преди няколко години в столицата група млади ентусиасти се събират, за да търсят решения на наболели проблеми в обществото. Тук обаче се дирят не само решения, а реалната им и най-вече – успешна реализация.

Всеки ден Фабриката произвежда и прилага добри практики и прави живота ни в България с една идея по-добър.

Последната й инициатива „Предизвикателството за социална промяна“ пък накара хора от цялата страна да се активират и да разберат какво е, когато сами успяваме да получим това, което ни се полага ;)

Целта на инициативата бе да се сформират различни екипи, които, в рамките на 4 дни, да успеят да намерят решение на определен социален проблем. Бяха сформирани общо 43 отбора, а най-добрите от тях – с най-устойчиви идеи за развитие, получиха възможността да представят проектите си на Национална презентация в началото на октомври.

Готиното на цялата работа е, че един от нашите любими автори – Александра Цанкова, която е и един от създателите на безкрайно интересния проект TrueStory, също бе част от Предизвикателството. Потърсихме я, за да ни разкаже за мисията си и за всичките емоции, през които е преминала заедно с екипа си по пътя на социалната промяна.

Enjoy!

***

Здравей, Алекс! Казвай бързо: как реши да се включиш в инициативата на Фабрика за идеи?

Казвам бързо: решението е лесно и го взима всеки, който не се съгласява с липсата на алтернативи в средата, в която живее. А иначе от повече от година съм „фен” на Фабриката и всички идеи, които им хрумват. Подкрепям ги и ще продължавам да го правя, както и с каквото мога. Дейно и идейно ;)

С екипа си (Лили и Данаил) избрахте да търсите начини за облагородяване на малък парк в Студентски град, София. Защо се спряхте на този проблем и как стартирахте с намирането на решение? Изобщо, разкажи ни за тези 4 дни шеметно предизвикателството!

Всъщност, мисията ни беше връчена от организаторите, а не избрана лично от нас – което по никакъв начин не я прави по-малко отговорна и интересна. Дори обратното. Идеята да се сблъскаш с проблем, с който не си добре запознат, го прави още по-вълнуващ.

А четирите ни дни на шеметно предизвикателство преминаха в разговори с хора, институции и организации, навлизане надълбоко в доста заплетени казуси, свързани със собственост, поемане и прехвърляне на отговорност, „измиване на ръце”. Чухме много думи, които не водят до никакви реални действия. Накратко – сблъскахме се челно с една ненужно сложна и прекалено затлачена система, работеща във всички възможни посоки, само не и в правилната, даваща видим резултат. Което пък от своя страна ни провокира да насочим мисленето си към по-нестандартни решения, които не изискват нечий подпис и съобразяване с „лежерна” бюрокрация.

Кои са тези решения?

Едни от най-лесно изпълнимите ни идеи са тези: изрисуване на различни игри по алеите на парка (дама, шах, „Не се сърди човече”), създаване на дървена книжка с игрите от нашето детство, от която малките да се учат и вдъхновяват. Поставяне на къщички за птици, слънчев часовник, както и мини библиотека, която силно се надяваме хората в квартала да оценят и поддържат. Поставяне на вдъхновяващи табелки из паркчето, които да правят деня ни с поне една усмивка по-як, както и изрисуване на стъпки на различни танци, които да служат като самоучител за желаещите да се позабавляват на чист въздух. Ще насочим усилия и в посока създаване на интернет платформа за обединяване на организиране на социални инициативи, свързани с поддръжката на парковете и зелените площи в България, започвайки от този парк.

парк

Като по-дългосрочни цели си поставяме прекарването на безплатен WiFi  в парка, обновяването на пейките му, построяване на беседка, поставяне на масички, нови кошчета за боклук и велостойки. За всичко това обаче ще ни е нужно допълнително финансиране и/или стабилна доброволческа подкрепа, поради което в момента не можем да се ангажираме със срокове за изпълнение.

Как мислиш, когато зависи от нас, лесна ли е социалната промяна и въобще – какво е нужно нещата да се движат в правилната посока?

Абсолютно вярвам, че устойчивата промяна започва от нас, но не и, че е лесна. Нужно е това „нас” да стане голямо  и да вярва, че може да променя. Че това, което казваме, се чува и има значение. Нужно е да ни пука малко повече, да искаме да усещаме нещо повече от личен комфорт, да бъдем малко по-здравословно любопитни и да не позволяваме на негативното ни, демотивиращо отношение да говори първо.

Труден път, по който на всеки малко или много му се е искало да спре да върви. Но реално погледнато, ако заменим енергията, която влагаме в мрънкане или стягане на багаж за следващия полет към по-подредения живот и я вложим в нещо полезно и по силите си тук и сега, пътят може би няма да изглежда толкова мрачен. Това е моята теория и ми харесва да вярвам в нея. Предизвикателството от своя страна пък ми показа, че не съм единствената, която го прави.

Не можем да не те попитаме: кое беше най-трудното – да приемеш, че изборът да промениш е в твоите ръце, близката среща с администрациите или… ранното ставане? = )

Ранното ставане! :D Не бих казала, че нещо ми се стори трудно, защото цялото преживяване беше ново и интересно за мен. Може би 4 дни са прекалено кратък период, за да се отчаеш и откажеш, а може би когато мотивацията ти е на макс, няма какво да те спре. Да заложим на второто, защото близо месец по-късно не ни и минава през ума да се отказваме от започнатото.

Какво следва? Ще се сдобият ли студентите с нов-стар, хубав и китен парк в близкото бъдеще?

Беше ни интересно да научим, че тревните площи в София (каквато по кадастрална карта се води и това място) не са вписани като обекти на почистващите фирми в града. Което е и причината този парк да е едно извънредно мръсно място към днешна дата. Така че първото нещо, което имаме желание да направим, е почистване на парка, като се целим в съвсем кратки срокове – преди снегът да го затрупа.

боклук

В разговори с хора от квартала разбрахме, че голяма част от тях биха помогнали с доброволен труд за превръщането на това паркче в по-приятно място, така че разчитаме на помощта им. Като разбира се, няма да върнем никой, живеещ извън границите на Студентски град, който иска да удари едно рамо в акцията ;) Та, датата на почистването ще ни бъде ясна съвсем скоро и ще се постараем да бъде такава на колкото се може повече хора, чрез листовки, ивенти в соц. мрежите и… стабилен PR като цяло.

Всички следващи стъпки, за които разказах по-горе, ще правим постепенно, когато времето, възможностите и вдъхновението ни го позволяват. Като помощ за тях също ще ни е много добре дошла.

Струват ли си всички положени усилия?

Винаги си струва, когато правиш нещо с желание. Цялото това преживяване ти дава ценен опит, събужда креативността ти, прави те по-осъзнат, виждащ  и замислящ се човек. Все хубави неща.

Кое е следващото предизвикателство, в което възнамеряваш да се втурнеш?

Следващото, което изскочи пред мен и усетя, че мога да бъда полезна в него.

Пожелай ни нещичко = )

Пожелавам ви неспирно вдъхновение, което да ви помага да пишете искрено, смислено и за всичко, от което ви трепва сърцето. Променяйте и се втуркайте! ;)