За първи път чух за Me and my drummer по едно от големите берлински радиа за алтернативна музика, но, честно казано, тогава не им обърнах особено внимание. Впечатление обаче правеше ентусиазмът, с който ги лансираха – седмици наред дебютното им парче You’re a Runner се въртеше нон-стоп в ефира.

Случи се така, че все пак се добрах до албума им, започнах да ги слушам и сега знам почти всяка тяхна песен наизуст.

Зад името Me and my drummer (което не съм сигурна дали да определя като феноменално добро или ужасно тъпо) стоят Шарлоте и Матце. Същите са две очарователно руси и синеоки персони, които имат неподправено, искрено и абсолютно пленяващо излъчване.

Скоро след като музикални продуценти я откриват в претъпкания с артисти Берлин, бандата се превръща в една от най-големите надежди на музикалната сцена в германската столица. И то съвсем заслужено, защото чаровниците правят музика, която се отличава значително от съществуващата наличност в немските музикални измерения. А със сигурност имат големи заложби да успеят и на международния пазар.

Както вече беше споменато, групата се състои само от двама души – Шарлоте-вокали и синтезатор, и Матце-барабани. Първото, което я извежда в предните редици, е невероятният глас на вокалистката, който леко напомня на Florence and the Machine, прилика, която обаче по никакъв начин не води до директни асоциации.

Както подсказва и името, барабаните са другото, което характеризира бандата. Ударните инструменти са наистина много силен акцент в музиката на девойките. Рязката смяна в темпото (както е в Heavy Weight, например) е малко шокираща за слушателя, свикнал с монотонната мейнстрийм ритмичност, но пък абсолютно завладяваща и провокативна.

Шарлоте допринася с невероятните си гласови данни и със силните си партии на синтезатор. Според някои критици, именно тези партии са много модерни и доближават музиката на Me and my drummer до електро-поп. Но, според мен, групата е много повече oldschool и ми напомня отчасти на звученето от края на 80-те. Всъщност, точно заради това в началото гледах доста скептично на младите берлинчани, които обаче впоследствие абсолютно ме покориха.

Като цяло, албумът им е доста силен и почти няма парче в него, което да не си струва. Повечето започват почти лирично и после се развиват до категорично завладяващи и има голяма опасност да си ги припяваш цял ден. Личният ми фаворит е Rain Kids, която на първо слушане беше и най-омразната ми песен – отново заради синтезаторите, в които впоследствие се влюбих. Освен това, барабаните в края са едни от най-добрите в целия албум.

Me and my drummer имат със сигурност голямо бъдеще и ще бъдат име, което може би често ще чувате занапред. А сега нека просто бъдат позитивното звучене на последната гореща юнска седмица.

[youtube 4D8E8Tn9-Mk]