Талантливите участници в 042 Фест

042?  Е, казахме ви вече какво е това! Не става въпрос за таен шифър, а за един наистина интересен фестивал, който предстои съвсем скоро в Стара Загора. Събитието ще ни потопи в магията на визуалните изкуства и ще ни накара, поне за един ден, да се почувстваме дигитални :)

Разбира се, фестивалът не би бил възможен без хората, които ще се включат в него и които ще представят своите нестандартни проекти и гледни точки.

Днес възнамеряваме да ви срещнем с трима от участниците, които пожелаха да ни разкажат за себе си и за това, с което ще се представят на фестивала.

Хайде, нека ви запознаем с:

[tab name=“Стефан Дончев“]

Как би описал артистичната си практика? Кои са важните за теб теми и с какви материали и техники работиш?

Артистичната практика за мен е процесът на изследване на областта, в която работя. За мен мисълта, че всеки ден имам възможност да науча нещо ново е напълно достатъчна, за да осмисли това, с което се занимавам.

Работя с дигитални медии. Интересуват ме свързаните с тях теми като изкуствения интелект например.

Занимавам се със звук, видео, компютърно генерирани изображения и звуци, съответно това, с което работя, са: компютърни програми, електроника и програмиране.

Защо дигитално изкуство?

За мен изкуството трябва да съответства на времето, в което се намира. В момента интернет и дигиталните медии са ежедневие за по-голямата част от хората. Те са и мястото, където хората работят, общуват по между си, развличат се, живеят.

Какво ще представиш на 042?

На 042 ще представя няколко интерактивни инсталации, представляващи екран с изображение на компютърно генерирани структури, които можем да деформираме чрез движенията си.

Концепцията ми за тях е: Серия от малки компютърни програми. За разлика от тези, с които сме свикнали, те не са инструмент, създаден, за да ни върши работа. Всяка от тях представлява една самостоятелна жива единица, съществуваща в дигитална среда и хранеща се от ресурсите на тази среда. Работите репрезентират една разширена реалност, в която не компютърните програми разширяват нашия човешки свят, а ние техния. В този свят зрителят се явява натрапник в една чужда среда – дигиталната. И може да наблюдава последиците от присъствието си в нея.

[/tab] [tab name=“ Пламена Добромирова“]

Млад и провокативен мултидисциплинарен творец, черпещ вдъхновение от междучовешките отношения и средата, в която те се развиват. Жанровете, които изследва са документалното кино и глич арт.

Как би описала артистичната си практика? Кои са важните за теб теми и с какви материали и техники работиш?

Артистичната си практика бих описала с една дума – интерпретация. Всичко е относително в нашия свят и нещата могат да бъдат едни или съвсем други в зависимост от това кой ги гледа. Именно това правя аз. Гледам. След това изваждам обектите от контекста им и ги поставям в друг. Обичам да изваждам сама себе си от зоната на комфорта, защото смятам, че тогава се случват най-интересните преживявания, които могат да променят не само живота ни, но и самите нас. Поставяйки нещата извън контекста им, аз искам да им дам нов живот. И да дам възможност на хората да ги интерпретират по нов начин. Намирам това за забавно, но и по този начин бих се радвала да накарам хората да бъдат по-отворени и по-толерантни.

Темите, които ме вълнуват, обикновено са свързани с вътрешния свят на човека, взаимоотношенията между хората и съвременните общества. Изразявам себе си предимно чрез дигитални технологии. Обичам да експериментирам с техники и винаги търся нови. Не бих се ограничила като посоча конкретни техники.

Защо дигитално изкуство?

Ценя изкуството и не мога без него, но същевременно съм човек, който поставя на пиедестал науката. Не ми е достатъчно да включа компютъра и да използвам възможностите му. Искам да знам как работи. Възхищавам се на всички хора, които са допринесли за технологичния прогрес на нашата цивилизация. Понякога дори не ме интересува практическата насоченост на дадено изобретение, а по-скоро технологията, която стои зад него. Някои от нещата, които създавам, не са плод на творческо търсене, а резултат на експеримент с технология, която е нова за мен. Отговорих ли на въпроса? Мисля, че да :)

Какво ще представиш на 042?

На фестивала ще представя фото-инсталацията си „1, 2, 3, 2, 1“ както и кратко видео, което е резултат на новото ми увлечение по data-bending и експериментите, които правя в областта на глич изкуството. Всички, които посетят 042, ще имат възможността да видят и два прекрасни български града – Стара Загора и Бургас – през моите очи в един филм, който аз и Дилян Бакалски шеговито поставяме в жанра „Мокюментъри“. Това не е документален филм, който ще Ви даде подробна и изчерпателна информация за тези градове. В най-добрия случай той ще ви накара да се засмеете или поне да се усмихнете. Това, което аз съм вложила в него, е искреност, любов и ирония. Какво ще намерите Вие зависи от Вас.

[/tab] [tab name=“Александър Михайлов“]

Как би описал артистичната си практика? Кои са важните за теб теми и с какви материали и техники работиш?

Обикновено не търся темите си – те ме намират, ако ме развълнуват достатъчно, значи са важни. Правенето на изкуството е личен акт.  В този смисъл произведението е преди всичко едно субективно мнение на автора си.  Ако на публиката и допадне и го разбере, това е най-голямата награда на твореца.

Какво ще представиш на 042?

Кариерата ми е свързана с фотографията, но в последните години работя усилено в областта на краткия филм. Освен видео-арт, тук ще покажа две инсталации, с които се надявам да провокирам  публиката.

[/tab] [endtab]