Хич няма да крием, че едно от любимите ни занимания е да четем детски книги. Има резон: интересни са, развиват въображението и без опит да избегнем клишето – грижат се за децата в нас. А последното четиво за малчугани, което ни попадна под ръка, взриви цялата ни представа за фантасмагория.

Няма начин да не сте чували за анимационното филмче „Кутийковците“, нали? Е, то е вдъхновено от книгата на Алан Сноу „Тук има чудовища“. И макар че заглавието е доста „буууууу“, историята е пълна със забавни моменти и ситуации.

Самият Алан, освен писател, е и чудесен илюстратор, ще се уверите в това още от първата страница, та чак до последната. Британецът има зад гърба си над 500 илюстрации, а в последно време рисува най-вече за собствени проекти. Всъщност, като малък той съвсем не е бил по четенето, обичал е най-вече комиксите. А най-любими му били „Приключенията на Тинтин“ на белгиеца Жорж Реми. „Тинтин посещаваше невероятни места, приятелите му бяха много интересни и забавни, непрекъснато му се случваха приключения. Все още мечтая да посетя местата, на които е бил (Тибет, Перу, корабокруширали кораби)“, споделя Алaн в свое интервю преди време.

Иначе, „Тук има чудовища“ е книга толкова интересна, колкото е и създателят й. Даже повече, защото точно тук Сноу е развихрил до краен предел фантазията си, както и таланта си на илюстратор.

Историята

Попадаме в „Плъховмост“ – чудноват град, в който буквално може да се види всичко: от ходещи сирена (!?) до плъхове-моряци. Най-интересните му обитатели обаче са кутийковците – мънички създания с тела от картонени кутии, с извънземни физиономии и изскочили зъбки. Говорят си на техен език и определено могат да минат за чудовища, но са миролюбиви. Това, което обожават, е да събират болтове и разни други такива джаджи. Обичат да човъркат, да майсторят и се грижат за подземния ред в Плъховмост. А най-готиното е, че няма нужда да се мъчите да си ги представяте, защото Алан ви ги е нарисувал за ваше улеснение.

В един слънчев ден обаче хармонията в града е застрашена. Появява се коварен злодей на име Крадъл, който има намерение да срине всичко със земята чрез подъл и жесток план. Слава богу, пред намеренията му се изправя младият Артър, който, заедно с няколко нови (и странни) приятели (също няма нужда да си ги представяте), променят хода на историята.

страница

Иначе казано, всяка нова страница на „Тук има чудовища“ е малък шантав водопад от фантасмагории, които ще ви шашардисат до мозъка на костите ви. Книжката е наистина забавна, чете се на един дъх, а краят е щастлив, но отворен ;) Защото, както би казал илюстраторът, въображението трябва да се стимулира непрекъснато. А ние не можем да не се съгласим с две ръце.

За финал остава да ви попитаме: коя е вашата любима детска книга?