През втория уикенд на май Пловдив ще се оживи по необикновен начин. Тогава именно ще се състои третото издание на фестивала Улица Отец Паисий, в рамките на който цялата творческа и артистична енергия на града ще се съсредоточи в улицата, разположена успоредно на главната. Темата на тазгодишното издание е „Текст”, а куратори са Виктор Янков и Крум Филипов, които правят предаването за литература и култура „Метафора” по БНТ2.

Срещнахме се с Виктор, който ни разказа повече за събитието и какво точно да очакваме между 11-ти и 13-ти май.

Разкажи ни за фестивала. Какво е специалното на улица Отец Паисий?

Главна цел на фестивала е стремежът му да преинтерпретира уличната среда, като всяка година форматът и тематичният фокус се променят. В европейски план няма нищо странно една улица да се превръща в среда за събития и привлекателен център за нови идеи. Въпреки това, за България е изключително важно да се стимулират разбирания за града извън контекста на ремонти, паркинги, сини зони и дупки по паважа. И конкретно по въпроса – специалното на улица Отец Паисий е, че успява да се самоидентифицира не само буквално  като паралелна на главната, но и като улица, генерираща своя субкултура.

Тази година темата е ТЕКСТ. Как дойде идеята и как може да се приложи тя в градска среда?

Безсмислено би било да изпадаме в буквални религиозни констатации как в началото е било само словото. Въпреки това, бих казал, че нашият стимул дойде от факта, че, на практика, всичко е текст. Дори вашият сайт се генерира в  мрежата, благодарение на компютърен код – ТЕКСТ. Така, идеята дойде от няколко обсъждания между  , и мен. Хареса ни звученето, кратката форма и категоричността на подобна смислова концепция. Как ще се приложи в градска среда? Ние искаме улицата да се превърне в лаборатория за текстове, многовалентни търсения и експерименти по темата.

Какво да очакваме: какво ще включва програмата и ще има ли изненади?

Фестивалът ще представи главно млади артисти, литературни четения, прожекции на поетични видео филми, които дойдоха по отворената покана на OAF (Open Art Foundation), концерти, презентации, работилници и т. н.

За мен едно от най-интересните събития е „Доносът като текст“. В него ще представим извадки от доноси на ДС, предоставени ни от Комисията по досиетата, прожекция на филма на Ема Константинова и Лора Шумкова, както и лекция на Екатерина Бончева. Екатерина  е сред журналистите, подкрепили акцията „Чисти гласове“ – гражданска акция на Българската медийна коалиция за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност. Смисълът на подобна интерпретация е да покажем, че един фестивал може да бъде не просто музика и пиене на бира по улицата, но да носи смисленост и да провокира разговор – ТЕКСТ.

Разбира се, може да видите пълната програма на 48-те събития  на официалния сайт на фестивала.

Улица Отец Паисий е едно много специфично за Пловдив място. С какво ще привлечете и публиката от други градове?

С PR (смее се)

Как премина работата по организацията, имаше ли много кандидати, вдъхновени от концепцията?

Работата по организацията не приключва дори в самия ден на фестивала, за което е важно да отбележа, че с Крум нямаме никакъв опит като куратори. За щастие, OAF са изградили стабилна мрежа от комуникация и сериозен организационен капацитет, което ни помага много.

Що се отнася до отворената покана към кандидатите,  за мен беше абсолютна изненада да получим толкова филми, като още в самото начало ни беше ясно, че с този изключително тесен тематичен филтър,  „Кратки филми по поетични текстове“,  ще е сложно да привлечем масов интерес. Практика, която не е особено разпространена в България, но аз съм на мнението, че е по-добре да сложиш летвата високо, ако искаш да се научиш да скачаш. При нас пристигнаха много добри и иновативни филми на дебютиращи автори. Първа награда получи лентата „(Дв)улично“ – Катерина Георгиева /текст/, Марин Кафеджийски /оператор/, Кристиян Будев /монтаж/, Албена Тагарева /координатор/,

[youtube v2Je09dOcTg]

Но  изборът беше много сложен, макар и да звуча като жури в Мис България.

Относно участниците в програмата, ние успяхме да заинтригуваме, смятам, много провокативни идеи у авторите.

Ти и Крум се развивате главно в сферата на литературата. Какво е нейното място в градската среда?

Веднъж Крум ми разказа как, докато е бил пожизнен канцлер на Вашингтонската Библиотека, Йосиф Бродски е предложил да се сложат книги в търговските молове, което веднага е било отхвърлено.

Страхувам се, че днес по-скоро наследствените библиотеки се саморазпадат из предградията на големите градове в пунктовете за хартия.

Тъй като последните две десетилетия ние нямаме особени традиции  да превръщаме библиотеките в интересни локации за хората под 50 години, смятам, че трябва да правим всичко възможно да изкараме книгите в активната градска среда. Успешен пресен пример за това беше проектът на Студио 8 ½  „Библиобус“.

Да изкараш литературата от нафталиновата среда на средностатистическите читалища си е предизвикателство извън компетенцията на Просветното министерство. То трябва да е в ръцете на тези, които най-добре познават вибрациите на новото време – младите. Има една статистика, правена в Дортмунд, че ако в интервала между 12 и 15 години загубиш навика да четеш, то е твърде вероятно да не си го възвърнеш. Затова през 2008 година там направиха библиотека, чийто таргет е точно тази възраст. По тези въпроси просто трябва да се мисли адекватно, а не по административната инерция.

Какви са наблюденията ти върху културната сцена в Пловдив?

Темата е твърде дълга за едно интервю (смее се)

Последни реплики: очаквания или прогнози за фестивала другата седмица?
Най-вече очаквам да не вали.

[youtube bWBZMB5_ZdM]

Веселина Сариева – директор на фондация „Отворени изкуства”
Крум Филипов – режисьор и ко-куратор на фестивала