Запознай се с: Me Click

Да, да, да! Време е за графити арт. Само след няколко реда разстояние ще ви срещнем с „Me Click“ – задружен екип от няколко творци, които определено знаят как да доставят цветно настроение с изкуството си.

Чухме за тях за първи път във връзка с една тяхна чудесна инициатива, а именно – изрисуването на стените на дома за деца „Вяра, Надежда, Любов“ в град Бургас. Разбира се, веднага пожелахме да се срещнем с артистите и да поговорим надълго и нашироко с тях за нещата, които правят и които ги вдъхновяват. Без повече приказки, посрещнете с аплодисменти днешните ни гости!

***

Здравейте, момчета! Разкажете ни нещо повече за организацията „Me Click“ и за нейната дейност. Подозираме, че все по-често ще чуваме за вас.

Димитър: Me Click е организация от 4-ма артисти, преди всичко от 4-ма приятели.

Всеки от нас сам по себе си е различен, но мисля, че точно изкуството и приятелството ни са нещата, които ни обединяват. Дейността ни е доста разнообразна. От рисуване на графити, изготвяне на дизайни, до заснемане на видео клипове и фотография (от скоро сме и в бизнеса с боядисването :))

Представете ни се един по един и ни кажете какви са любимите ви техники?

Raveo: Аз съм Raveo, занимавам се с много неща :), но най-вече с графити. Любимото ми е да правя нещо градивно, предимно :)

Dilom: Аз съм Dilom, рисувам графити, занимавам се още с дизайн и видеозаснемане.

Oscar: Здравейте, аз съм Oscar, правя графити и цъкам любителски фотоси.

Димитър: Аз съм Димитър Чобанов – единственият, който не рисува, но за сметка на това се занимавам с фотография.

Ако трябва да се нарисувате, какво ще сте? :)

Raveo: Не знам, нещо лудо и диво, все пак съм зодия Стрелец :)

Dilom: Гларус или Овен.

Oscar: Колаборация от много неща, които не си пасват особено.

Димитър: Едно манга човече с раница на гърба и фотоапарат. Винаги на път! :)

Някои хора (съвсем възрастните и някои от младите) смятат, че графитите са проява на вандализъм. Как би защитил изкуството си от такова мнение?

Raveo: Графитите са и вандализъм, все пак така е започнало всичко. Аз предпочитам легалните неща, по-арт насочените, да има заигравка. Повече старание, нещата да изглеждат хубави и сложни, а по въпроса с чуждото мнение, вече не ме вълнува много. Преди съм стигал до дълги дебати и обяснения, но вече времената са други, графитите навлязоха стабилно в живота в България.

Dilom: Няма какво да защитавам, изкуството е изразяване на себе си. Колко от себе си влагаш, колко се стараеш, всичко това си е до теб. Не може да се харесаш на всички, а и не трябва. Плюс това, в България масово се налага кофти арт, псевдо качество и рисунки тип „предучилищно ниво“. На този фон, просто няма смисъл да обяснявам моето изкуство.

Oscar: Изкуството е нещо, което всеки тълкува според собствения си опит, затова е нормално да има противоположни мнения. Мисля, че когато съответният артист, без значение с какво точно изкуство се занимава, когато се отнася отговорно, полага усилие и старание в това, което прави, рано или късно достига свой собствен стил. Според мен, от там вече започва изкуството.

Как се роди идеята за изрисуването на стените на дома за деца „Вяра, Надежда, Любов“ в град Бургас?

Dilom: Поредица от случайности, които се засякоха след време. Първо с Валката (Oscar) бяхме минали от там, харесахме си стеничка и говорихме с директорката. Много ни хареса работата и в дома, всичко беше на страхотно добро ниво, наистина си казахме – така трябва да се работи във всички домове в страната. Разбрахме се да изготвим някакъв проект за рисуване и да се видим по-нататък, за да действаме.

Димитър: Няколко дни преди Коледа, се запитахме какво можем да направим и ние за дечицата. Осъзнахме, че всички им носят храна, дрехи, играчки и други неща, а ние можехме да направим нещо различно. Да променим обстановката им на живот и да я направим малко по-цветна. Всеки има правото да израсне в нормална среда, затова започнахме да търсим спонсори и хора, които да ни помогнат да реализираме идеята си. Няколко месеца по-късно, домът за дечица е не една идея по-красив, а две! :)

Разкажете ни нещо повече за самите рисунки – защо точно тези приказни герои решихте да се усмихват на малчуганите от стената?

Dilom: Разтърсих се из детските книжки за нещо подходящо като тематика и попаднах на поредицата „Боско“, нарисувана от италианския художник Тони Улф. Илюстрациите бяха толкова красиви и оригинални, точно такива, каквито си ги спомнях и от моето детство. Стените, които рисувахме в дома, са един умел колаж на множество различни герои и сценки от тези книжки.

Каква бе реакцията на самите деца?

Dilom: Децата бяха излезли на разходка и наминавайки покрай нас, докато рисувахме, познаха горските герои и много ги харесаха.

Димитър: Питаха ни дали да дават сиренце на мишките и моркови на заека от рисунките :)

Каква реакция въобще среща инициативата ви? Как гледат на нея хората?

Raveo: Хората казват „браво, повече такива инициативи“. Това нас ни радва, защото го правим от любов към рисуването и щом има положителни отзиви, значи сме се справили. Важно е в тези трудни времена да сме щастливи и да загърбваме проблемите и сивото ежедневие.

Dilom: Положителни реакции, като цяло. Хората спират, гледат, радват се на рисунките.

Димитър: Усмивки и добро настроение, с надежда за повече цвят в сивото ежедневие.

Това ли трябва да е мисията на графити изкуството – да носи цветно настроение? Какви още послания искате да изкажете с творчество си?

Raveo: То е това да разбием стереотипа, да покажем, че няма граници. Аз рисувам това, което ми харесва. Не спазвам мода и тенденции. Виждам нещо и си казвам „това искам да го нарисувам“ и пробвам. Ако се е получило, чувството е невероятно.

Dilom: Една от целите е това – да освежава стени и сгради, които са позагубили от блясъка си с времето. Едновременно с това е хубаво и да влагаш нещо от себе си, докато рисуваш.

Oscar: Всички знаем каква е обстановката в градовете – предимно мръсно, сиво, неангажиращо по скучен начин. На всичкото отгоре, отвсякъде изкачат реклами, които единствено искат нещо от теб и се повтарят през пресечка. Мисля, че това е доста потискащо и нещо като цветна стена тук-там има силата да помогне малко за разсейването от този стрес.

Смятате ли, че България е добро място за стрийт арт артистите и въобще – на какво ниво е уличното изкуство тук?

Raveo: В България има много добри имена – те се знаят кои са, да не ги изброявам всичките :). Но се наблюдава и една нова тенденция хората да не влагат толкова арт в проектите си, колкото идея, а в случая идеята е „копи пейсната” от чуждестранни артисти. Ето какво се получава: грозен арт и крадена идея. На тази основа хората почват да си вдигат самочувствието. Няма смисъл. И аз копирам и рисувам, просто идеята ми е всеки път артът да е по-сложен, да се развивам в правилната посока. Това е най-важното. Егото е за его потребителите :)

Dilom: Има две страни този въпрос. От една страна, България е страхотно място за рисуване – всичко се руши, пълна анархия е, всеки си рисува където си иска. Кеф. От друга страна обаче – задръстено общество, претенциозни хора, клиенти, далавераджии, които се опитват да ти ползват услугите за без пари. А за нивото на уличното изкуство какво да кажа. От 2006-та не е мръднало особено, с малки изключения. Но, като цяло, най-добрите на сцената продължават да са „старите кучета“, повечето вече на около и над 30 години. А новите или са супер мързеливи и свикнали всичко да им идва наготово и за всичко да питат батковците (на нас никой не ни обясняваше нищо навремето), или рисуват популярните анти-стилове, просто защото са некадърни и повече не могат. Повечето си нямат елементарна представа от композиция, стил и цветови комбинации. Мнението ми за БГ сцената като цяло е Слабо.

Oscar: За уличното изкуство няма неудобни места, всеки човек е създател, но не всички са готови да се учат. Виждал съм доста добри неща, както и безброй посредствени имитации, но докато има площи и материали, ще има и кой да ги използва. Уличното изкуство е задължително за едно общество, което иска да се развива изобщо.

 Нарисувайте на Cultro нещо за спомен, молим ви! :)